kalides
34 results
Сърцето ми е рядка птица,
а твоето е като остър нож.
Два свята, основани на измислица,
два звука – един лишен е от разкош.
Сърцето ми е ледената шапка, ...
  751 
Аз... и то (взе ми химикалката)
Не е нужно да поглеждам през прозореца. Достатъчно е само да чуя шума на гумите на колите, за да разбера, че е есен. Специфичният звук от минаване по мокър асфалт, където капчиците от дъжда оставят следи, се е просмукал в съзнанието ми. Но аз не искам да е есен! Вярно ...
  1505 
  935 
  1029 
Текст по капачка
или живот според капачките
ДЕНЯТ СИ ЛИЧИ ПО СОКА, а вече има
ПОЗНАВАМЕ ЛИ СЕ ОТНЯКЪДЕ?
„ВЗЕМИ НАЙ-ДОБРОТО ОТ МЕН” и се оказва, че ...
  1754 
Вървим…
Нощ е и двамата с теб сме далече,
както над нас онези малки звезди.
Вървим и се вслушваме в думите си –
единият съветва, а другият – мълчи. ...
  958 
Слънцето потапяше своите лъчи в далечния пуст хоризонт. Скоро щеше да залезе и за пореден път да измине разстоянието, което вероятно така добре познаваше. А Джоун тичаше и не спираше. За нея нямаше ден и нощ, защото съзнанието ù не се съобразяваше с тези стандарти. Тя просто се чудеше на огнения кръ ...
  1254 
  1805 
  943 
  879 
  1047 
  775 
  946 
  992 
  936 
  1318 
Скоростно завъртане...
Причерняване... Припадък.
Колко още от това ще има?
Въртящи се снежинки,
запълват всяка празнина, ...
  729 
Мълчах...
От дълго време насам мълчах.
Дали, защото нямаше какво да кажа,
или просто не смеех да говоря...
Премина... времето изчезна... ...
  734 
Едно сърце, изгарящо в желания, мечти и сладост,
друго замръзва бавно в завист, мъка и омраза.
Твърде лед е насъбрало,
топлината не би могла да го стопи.
Слънцето безсилно моли, усмивката стои сама. ...
  850 
Невинността е толкова красива!
Носех я и нося я със себе си.
Някой, някак понечи да ми я отнеме.
Да бъда друга, за нечие чуждо време.
Без да пита, а пък аз - без да осъзная, ...
  924 
Къде е границата, където се
разделяш с детското си аз?
Къде е моментът, в който
искаш да си нещо повече,
но не и толкова? ...
  794 
В живота си всеки човек се налага да се раздели с някой близък - малко или много познат. В такива моменти хората са тъжни и се питат защо точно този човек си е отишъл и защо изобщо съществува тъгата. Съвземат се и си отговарят, но само на втория въпрос, защото само той има отговор. Та ако не съществ ...
  1762 
Да видиш
Прозвуча неговото име. Кратко, ясно и някак сковано. Може би, защото го казах аз. Точно както не очаквах, очите ни се срещнаха. Неговият поглед - завладяващ, дълбок, таен, изгарящ всяко скътано кътче от чувство, но някак студен, без угризения, с лек хлад, нежен и толкова раним. Ала очите му ...
  1221 
Ангели
Казват се ангели. Защо? Да не би да са по-добри? С какво са заслужили това прозвище? С постижение, за което всички са чували, освен мен, разбира се. Затова, че са ТАМ, а ние тук. Заради крилата, пухени и бели в мечтите на децата, розови и прелитащи в бляновете на подрастващите, сиви и обикнов ...
  1112 
Студено добър
Уж казват, че погледът му е парещо слънце,
а щом го погледнах, видях само лед.
Уж казват, че усмивката му ще те затопли,
но когато се усмихна, стана по-студено. ...
  775 
Среща
Да се запознаем...
няма да е трудно.
Да поговорим...
следваща стъпка. ...
  716 
Какво съм аз?
Вятър, реещ се в простора,
слънце, греещо навсякъде?
Проливен дъжд, сълза гореща?
Поглед сляп, усмивка нежна? ...
  1202 
Някой
Спаси ме от това,
което съм.
Спаси ме от това,
което предстои да бъда. ...
  783 
Мечта
Ще останеш ли, ако си тръгна?...
Ще ме потърсиш ли, ако ме няма?...
Ще бъдеш ли себе си, ако те помоля?...
Ще ми помогнеш ли, ако ми трябва помощ?... ...
  1263 
Прочети това!
Не е извинение -
няма за какво да се извинявам!
Не е молба -
не ми трябва помощ! ...
  807 
Утре ще те срещна.
Ще бъда облечена в бяла коприна
и като на сън ще заговоря.
Гласът ми ще бъде
мек и магичен ...
  1232 
Застрашаваш бъдещето си,
имал си минало.
Губиш любов,
появява се друга.
Работиш усърдно, ...
  954 
„Сам във мрака,
обгърнат в тишината..."
Тези думи толкова банални,
звучащи ми дори преди и жалки,
сега са истина! ...
  846 
Душа на безследно изчезнал
Познавах един човек - бездомник. Между два блока имаше тясна улица с една единствена пейка, на която той нощуваше и въобще живееше. Много хора го подминаваха щом го погледнеха или изобщо не го забелязваха. Просеше, но не крадеше. Бе благодарен на всеки, който пуснеше по ня ...
  2200 
Random works
: ??:??