Вървим

Oct 31, 2009, 12:56 PM

Poetry » Civilian

937 1 3

Вървим

Вървим! Неуморно се борим

и всеки вдълбал е в душата си болка

и няма мечти. Все по-малко говорим,

въртим поредната душевна обиколка...

Вървим! През тръните бодливи

отчаяно преплитаме крака

и дните ни – бездънни, бледосиви -

се борят диво с нашта самота.

Вървим! Поспираме за малко

да си починем, да склоним глава,

ала почивка няма! Жалко...

Животът се върти в безкрайността.

Вървим! Дори и не скърбим...

За скърби вече време няма.

Прибираме се, лягаме да спим,

ала сънят е простичка измама...

Вървим! И някак все по-чужди

сърцата си озъбено дерем,

а те – сърцата - имат нужди...

Умираме, но няма как да спрем...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

machin (Горан Русинов)

2009-11-06T01:00:15+02:00

Здравей, Криси! Виждам - това е поредния ти много силен и стойностен стих! Дали има думи, които да изразят възхищението, което човек изпитва, четейки твоята прекрасна поезия?! Не мисля... За това - само така, не спирай да пишеш толкова красиво! Не спирай да мечтаеш! Не спирай да си човекът, който познавам и безкрайно уважавам! И... Никога, Никога, Никога не спирай да се усмихваш! Поздрави, мила!
shkaf4eto (Валентин Добрев)

2009-10-31T16:59:28+02:00

А ние вървим...
Хареса ми!
Eddy (Сияние)

2009-10-31T13:53:45+02:00

Наистина животът е едно много велико испитание в Земята , която е проклята . Брво добре си се справил с поезията !