Вървим
Вървим! Неуморно се борим
и всеки вдълбал е в душата си болка
и няма мечти. Все по-малко говорим,
въртим поредната душевна обиколка...
Вървим! През тръните бодливи
отчаяно преплитаме крака
и дните ни – бездънни, бледосиви -
се борят диво с нашта самота.
Вървим! Поспираме за малко
да си починем, да склоним глава,
ала почивка няма! Жалко... ...