Вървя по моста на съдбата

Aug 24, 2011, 11:41 AM

Poetry » Other

843 0 6

Изгарях мостове. Остана
единствен мостът на съдбата!
По него ден и нощ душата ми
върви след карма неживяна.
А мостове градил съм много.
Лежат под камък стари рани –
от късове-живот събрани,
в темела ги зазиждах с огън...
Но търсех своята река:
над нея да издигна моста си,
макар че на земята гост ще съм
дори след сто добри лета! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вървя по моста на съдбата

Want to read more?

Random works