Вървя по моста на съдбата

24.08.2011 г., 11:41 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 4

837 0 6

Изгарях мостове. Остана
единствен мостът на съдбата!
По него ден и нощ душата ми
върви след карма неживяна.
А мостове градил съм много.
Лежат под камък стари рани –
от късове-живот събрани,
в темела ги зазиждах с огън...
Но търсех своята река:
над нея да издигна моста си,
макар че на земята гост ще съм
дори след сто добри лета! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Някога елите били вълшебни
Метаморфоза

От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...
Закъсня

Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума. Не отвори навреме очи, не видя, не разбра, че с любов...
Пожарево

В онова босо село, дето всяка надежда е двор, а петлите по тъмно пронизват със вик тишината. Там, от...

Още произведения »