Когато внезапно Истината освети пътя,
по който вървял си и видиш калта,
камъните и безбройните съчки,
разбираш, че тънал си нейде в далечна гора,
самотна, страшна и тиха...
Вървял си гордо и смело, защото
си мислил, че вървиш по пътечка
от дългият път на щастието...
Вървял си, защото някой е вървял
до теб ръка за ръка и просто си чакал да стигнеш!
Да, но ето на - Истина...
Няма пътека, нито дълъг път напред, ...