Вървял

25 oct 2007, 23:15

Poesía » Filosófica

794 0 2

Когато внезапно Истината освети пътя,

по който вървял си и видиш калта,

камъните и безбройните съчки,

разбираш, че тънал си нейде в далечна гора,

самотна, страшна и тиха...

Вървял си гордо и смело, защото

си мислил, че вървиш по пътечка

от дългият път на щастието...

Вървял си, защото някой е вървял

до теб ръка за ръка и просто си чакал да стигнеш!

Да, но ето на - Истина...

Няма пътека, нито дълъг път напред,

няма го и този, който те е държал за ръка,

вървял си и още вървиш...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Nadomma (Надежда Кацарова)

2007-11-09T19:37:45+02:00

Краси ... насълзих се от това великолепно коментарче!!! Искрено благодаря !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
U (Краси Иванов)

2007-11-01T21:26:12+02:00

Върви и по пътеката тясна не спирай
защото зад хълма те чака новата цел.
Върви прегърнал в себе си тая надежда
която те пази в житейски беди.
Върви,стиснал здраво целта си
назад не поглеждай,само поуката взел
от старите грешки,неволи преборил
и чакащ часа на победните ден.
И в тази пътечка навярно не лека
не пълна с цветя,аромат и песен на славей
но върви,ти не спирай,не спирай върви
защото истината смисъл има!