В памет на човека А. Петров
Вървях и все вървях нагоре,
а боровете правеха ми път.
Годините на трудности преборил,
изкачвах се по гърбавия рът.
Потокът вдясно казваше ми нещо,
недоизказаните птичи гласове
ме правеха щастлив и вечен
животът бе из тези лесове.
Една жена и планина --
това е истинската ми мечта!
Забравям всички преждни рани, ...