22 авг. 2023 г., 18:23

Във гората - II 

  Поэзия » Гражданская
675 0 0

           В памет на човека А. Петров

 

Вървях и все вървях нагоре,

а боровете правеха ми път.

Годините на трудности преборил,

изкачвах се по гърбавия рът.

 

Потокът вдясно казваше ми нещо,

недоизказаните птичи гласове

ме правеха щастлив и вечен

животът бе из тези лесове.

 

Една жена и планина --

това е истинската ми мечта!

Забравям всички преждни рани,

избягал надалеко от света.

 

Но в миг ме парна нещо леко,

полегнах сам на склона каменен --

небето беше тъй далеко...

"Не ще те видя, мамо, вдругиден.."

 

                          22. август 2023 г.

                          гр. Сливен

 

 

 

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??