Индиана (Криси)
216 7914
Feb 6, 2008, 4:11 PM

Във мрак, a от слънце огряна 

  Poetry » Other
1030 0 29
 

 

Във мрака на въпросите извечни

стоя от Слънцето огряна

и блеснал, океана съзерцавам,

замислена се вглеждам до забрава...

Преглъщам залците несмлени,

че сдъвча ли ги - повече горчат

и впиват се в гръдта ми, в мене,

а вечерта - не мога за заспя.

От тиха болка се превивам

и все по-малко ме боли...

изнемощяла не, а помъдряла

е болката във мене - не крещи.

Разглеждам си душата онемяла,

безмълвен огън я гори,

че много от живота ми изяла,

изпила е, на екс дори...

Затуй аз никой не упреквам,

дори той пътя ми да е покрил

със пламък зъл и думи - пепел,

че всеки своя път върви...

Изгарях себе си, на клада,

тъй самоубийствено живях...

и тайно, тайно се надявах

другар да срещна в този свят.

Приятели аз много срещнах,

съмишленици по душа,

но знаете за кой намеквам -

за който мога да умра...  

© Криси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??