Индиана (Криси)
216 7914
6.02.2008 г., 16:11 ч.

Във мрак, a от слънце огряна 

  Поезия » Друга
1027 0 29
 

 

Във мрака на въпросите извечни

стоя от Слънцето огряна

и блеснал, океана съзерцавам,

замислена се вглеждам до забрава...

Преглъщам залците несмлени,

че сдъвча ли ги - повече горчат

и впиват се в гръдта ми, в мене,

а вечерта - не мога за заспя.

От тиха болка се превивам

и все по-малко ме боли...

изнемощяла не, а помъдряла

е болката във мене - не крещи.

Разглеждам си душата онемяла,

безмълвен огън я гори,

че много от живота ми изяла,

изпила е, на екс дори...

Затуй аз никой не упреквам,

дори той пътя ми да е покрил

със пламък зъл и думи - пепел,

че всеки своя път върви...

Изгарях себе си, на клада,

тъй самоубийствено живях...

и тайно, тайно се надявах

другар да срещна в този свят.

Приятели аз много срещнах,

съмишленици по душа,

но знаете за кой намеквам -

за който мога да умра...  

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??