Ветровито е. А аз се карам с върколаците
на кръстопътя между вчера, днес и утре.
И всеки дърпа напосоки, като раците,
опитва се Луната да захапе по-навътре.
И питам: "Зли ли сме?" А вълците не вият.
Мълчанието винаги ли е съгласие?
А нито сълзи, нито кръв научихме да пием.
Дали не сме фалшиви върколаци?
Студено е. А вятърът напомня ми за живите.
Дърветата във плач на майки се обличат.
Кой краде Луната? Студена пот облива ме.
Детенце бе и просто искаше да го обичат.