elenabili (Елена Биларева)
298 2386
24 июн. 2010 г., 09:48

Във спор със върколаците 

  Поэзия » Философская
693 0 6
Ветровито е. А аз се карам с върколаците
на кръстопътя между вчера, днес и утре.
И всеки дърпа напосоки, като раците,
опитва се Луната да захапе по-навътре.

И питам: "Зли ли сме?" А вълците не вият.
Мълчанието винаги ли е съгласие?
А нито сълзи, нито кръв научихме да пием.
Дали не сме фалшиви върколаци?

Студено е. А вятърът напомня ми за живите.
Дърветата във плач на майки се обличат.
Кой краде Луната? Студена пот облива ме.
Детенце бе и просто искаше да го обичат.

© Елена Биларева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Анна, Христо и Плами, че посетихте моята страница. Радвам се, че стихотворението ми ви е харесало.
  • Поздравления и от мен!
  • Поздравления, Елена!
  • Първата ти строфа казва всичко. Много силна. Като цяло - страхотна образност.
    Днес май попадам само на хубави стихове
  • Благодаря, Ангеле! Благодаря ти и за позитивизма, който подаряваш в твоите стихове! Идеите ти винаги са светли и зареждащи! Радвам се, че беше тук!
  • Може би наистина сме фалшиви... само Луната знае...
    Поздравления за идеята и хубавия стих, Елена!
Предложения
: ??:??