Изтече от кръвта ми алената болка,
брътвежите на нямото се смесиха с копнеж…
Аз вече седемнадесет години взимах комка,
а днеска ме сравнявате с най-долния падеж!
Виновна съм била, че зная да обичам…
Развратна и греховна съм във вашите усти…
Аз тази злоба завист я наричам!
Искрите във очите ви издават вашите души!
Аз просих толкоз дълго радостта си
и плащах всяка заран за усмивката една!
Сълзите ми се появяваха, като остатъчна отрова,
и щастието ме изправяше пред нова, зла беда!
***
И щом небето се целуваше с звездите,
потайно съзерцавах своите мечти…
Тогава само аз забравях за бедите
и във съня си слушах как сърцето ти тупти!
И утре вечер ще съм с теб, любими!
Ще гледаме луната със едни очи!
Ще се заричаме един на друг във рими
и ще се молим още дълго да не ни горчи!
© Симона Гълъбова All rights reserved.