Изтече от кръвта ми алената болка,

брътвежите на нямото се смесиха с копнеж…

Аз вече седемнадесет години взимах комка,

а днеска ме сравнявате с най-долния падеж!

Виновна съм била, че зная да обичам…

Развратна и греховна съм във вашите усти…

Аз тази злоба завист я наричам!

Искрите във очите ви издават вашите души!

Аз просих толкоз дълго радостта си

и плащах всяка заран за усмивката една!

Сълзите ми се появяваха, като остатъчна отрова,

и щастието ме изправяше пред нова, зла беда!

 ***

И щом небето се целуваше с звездите,

потайно съзерцавах своите мечти…

Тогава само аз забравях за бедите

и във съня си слушах как сърцето ти тупти!

И утре вечер ще съм с теб, любими!

Ще гледаме луната със едни очи!

Ще се заричаме един на друг във рими

и ще се молим още дълго да не ни горчи!