Във времена живеем – Пази, Боже!
Във времена живеем – Пази, Боже! Месии много – раят все далеч,
Ни враг, ни брат – еднакви всички кожи. Прегръщат и в гърба забиват меч
И като змии нозете вещо крият, под дрипите на истина лъжи,
дали ако от мъка се пропия, сърцето ми все пак ще издържи?
Главата ми на телевизор стана и ни картина има, нито глъч,
ще взема сателитно да си хвана, един космически далечен лъч.
Дано ме изведе и спре да тупка в сърцето непокорния там-там!
Къде? Къде? В уютна черна дупка! И някак си да си остана там.
И не помагат нито алкохола, ни спуснатите щори. И с глава,
побъркана ракета правя в хола – дано поне на Марс се озова...
А вие, що по-луди сте от оня, Дедал ли беше, дето отлетял,
спокойно разигравайте си коня! Омръзна ми от злоба, кръв и кал!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Цирк ли, Вики? Трагедия, но каквото е - такова.
-
Няма път за бягство, ще трябва да преживеем цирка такъв, какъвто се случи. Поздрави, Наде!
-
Или тръгваш, или тръгваш - те ти и пропаганда, и агитация.
-
А, не, там няма да кацнем. Забрави ли : Враца, където гарга не каца.
-
През звездите, Красе! Пет лева нямам и един нямам - само динари. Тааа... Тръгвай, ако ще тръгваш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
