Във времена живеем – Пази, Боже! - стих: Философская от Patrizzia (Надежда Ангелова)

11 мар. 2022 г., 20:34

Поэзия » Философская

263 3 5

Във времена живеем – Пази, Боже! Месии много – раят все далеч,

Ни враг, ни брат – еднакви всички кожи. Прегръщат и в гърба забиват меч

И като змии нозете вещо крият, под дрипите на истина лъжи,

дали ако от мъка се пропия, сърцето ми все пак ще издържи?

Главата ми на телевизор стана и ни картина има, нито глъч,

ще взема сателитно да си хвана, един космически далечен лъч.

Дано ме изведе и спре да тупка в сърцето непокорния там-там!

Къде? Къде? В уютна черна дупка! И някак си да си остана там.

И не помагат нито алкохола, ни спуснатите щори. И с глава,

побъркана ракета правя в хола – дано поне на Марс се озова...

А вие, що по-луди сте от оня, Дедал ли беше, дето отлетял,

спокойно разигравайте си коня! Омръзна ми от злоба, кръв и кал!

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-03-14T19:54:58+02:00

Цирк ли, Вики? Трагедия, но каквото е - такова.
Самодива (Вики)

2022-03-13T17:41:19+02:00

Няма път за бягство, ще трябва да преживеем цирка такъв, какъвто се случи. Поздрави, Наде!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-03-11T22:32:45+02:00

Или тръгваш, или тръгваш - те ти и пропаганда, и агитация.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-03-11T21:00:47+02:00

А, не, там няма да кацнем. Забрави ли : Враца, където гарга не каца.
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-03-11T20:51:50+02:00

През звездите, Красе! Пет лева нямам и един нямам - само динари. Тааа... Тръгвай, ако ще тръгваш!