Jan 12, 2017, 7:16 PM

Във Времето 

  Poetry » Love
434 1 0

Когато цъфна крехко цвете в мен,

когато спусна корени-окови,

когато ум, душа останаха в плен,

когато всичко ухаеше на теб, 

когато цветът ти бе червено лилав, 

когато слънцето те видя и онемя, 

когато луната от срам се скри, че няма твоята красота,

когато минаваха покрай теб, вдишваха омайни твой аромат,

когато цъфна ти в мен...

 

Стихът е до тук, всеки сам ще пише своя край...

моят край продължава така;

Когато прецъфна, цвете ти, 

когато без цвят остана, 

тогава, красиво цвете, 

тогава и аз умрях!

 

© Султан Ангелов - DESTUR All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??