/ "... ала горко томува, който

                        въвежда в изкушение. /

Ще дойдеш ли със мен

във дядовата къща

дето керемидената стряха

е покрила времето,

а то като в приют

за изоставени от Вечността

по спомените си за нас

сподавено преглъща?

Горкото - подобно нам -

във нас и то е временно...

И остави го Твоя

пък

било каквото е било.

А и Моята

е вече подразбрала

за трепетното ни подтичване по тъча

и едва устисква май

да ме превари -

за нов

от вариантите живот безкрайни:

и Тя и Той - ще го преглътнат.

И облечи,

ама онааази рокля - бялата.

А аз поел

дълбоко въздух

от доднешното си давене

ще сдуя перки

и в кръста ще се стъкна

с колана ученическия -

с катарамата,

която в практика по шлосерство направих,

та, Бога ми - да се напънем

с две напред-една назад,

подпийнали

от 55 годишните си бурета

със колеблива мъдрост,

подкрепяйки те -

най-после да го изкатерим

скърцащият вече Стълбищник,

запратили по дяволите

компромисите в любовта от свадите

в апартаментното си смрачно катадневие.

Ще се шмугнем сведени във одаята

и на пода

върху китеника вълнен - 

шарения

ще прилегнем сгушени на топличко

с примигнали очи от свян

да си припомним

някогашната си игра

на чичо доктор.

... Велик е Бог,

ала те отне от мен гидията

въвеждайки те в изпитания

със Г. от детската, когото бих

задето ти ядеше от бисквитките,

а ти със мартеничка ме окичи

и приемаше поканите ми за игра

на мнооого болна ти,

а аз от бърза помощ -

твой спасител...

И отново пак -

ще те спася

житейски поболяна от действителност

в безпосочно лутане

в неизвестността

и безуспешно търсене на истината

с нова

изкушаваща покана за игра

във дядовата къща,

върху китеника.

А Той,

не въвелият те в проклетията,

истинският Той - Спасителят -

ще прости и окъснялата ни дързост да изпитаме

и Любовта,

и искреното детско вричане.