/ "... ала горко томува, който
въвежда в изкушение. /
Ще дойдеш ли със мен
във дядовата къща
дето керемидената стряха
е покрила времето,
а то като в приют
за изоставени от Вечността
по спомените си за нас
сподавено преглъща?
Горкото - подобно нам -
във нас и то е временно...
И остави го Твоя
пък
било каквото е било.
А и Моята
е вече подразбрала
за трепетното ни подтичване по тъча
и едва устисква май
да ме превари -
за нов
от вариантите живот безкрайни:
и Тя и Той - ще го преглътнат.
И облечи,
ама онааази рокля - бялата.
А аз поел
дълбоко въздух
от доднешното си давене
ще сдуя перки
и в кръста ще се стъкна
с колана ученическия -
с катарамата,
която в практика по шлосерство направих,
та, Бога ми - да се напънем
с две напред-една назад,
подпийнали
от 55 годишните си бурета
със колеблива мъдрост,
подкрепяйки те -
най-после да го изкатерим
скърцащият вече Стълбищник,
запратили по дяволите
компромисите в любовта от свадите
в апартаментното си смрачно катадневие.
Ще се шмугнем сведени във одаята
и на пода
върху китеника вълнен -
шарения
ще прилегнем сгушени на топличко
с примигнали очи от свян
да си припомним
някогашната си игра
на чичо доктор.
... Велик е Бог,
ала те отне от мен гидията
въвеждайки те в изпитания
със Г. от детската, когото бих
задето ти ядеше от бисквитките,
а ти със мартеничка ме окичи
и приемаше поканите ми за игра
на мнооого болна ти,
а аз от бърза помощ -
твой спасител...
И отново пак -
ще те спася
житейски поболяна от действителност
в безпосочно лутане
в неизвестността
и безуспешно търсене на истината
с нова
изкушаваща покана за игра
във дядовата къща,
върху китеника.
А Той,
не въвелият те в проклетията,
истинският Той - Спасителят -
ще прости и окъснялата ни дързост да изпитаме
и Любовта,
и искреното детско вричане.
© никодим попникодимов Всички права запазени