Mar 5, 2007, 11:57 AM

Въздишка 

  Poetry
986 0 6
Въздишка и няколко още след нея я следват.
С ръце се придвижвам, сякаш слепец съм във времето.
Мълчаливо е, а някак скрито и тихо ме дебнат.
Гласове ли чувам, или на вятъра ехото.
Въздишка и няколко стона добавени.
Отекват, отивайки в тихия кът на забравата.
Въздишка и следи по кея оставени.
Една последна дума добавям за двамата... Въздишка...

© Анелия Овчарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??