5 мар. 2007 г., 11:57

Въздишка 

  Поэзия
1021 0 6
Въздишка и няколко още след нея я следват.
С ръце се придвижвам, сякаш слепец съм във времето.
Мълчаливо е, а някак скрито и тихо ме дебнат.
Гласове ли чувам, или на вятъра ехото.
Въздишка и няколко стона добавени.
Отекват, отивайки в тихия кът на забравата.
Въздишка и следи по кея оставени.
Една последна дума добавям за двамата... Въздишка...

© Анелия Овчарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??