Въздишка (от Божия нежност)

Jan 29, 2013, 3:28 PM

Poetry

876 0 0

Остаряла безкрайно!
Във дните на ялова скръб
ти си страшно далече,
като майчино мляко отронен.
Сиво куче ръмжи срещу нас,
неприличен света
и парчета от себе си хвърляме,
за да го прогоним.
Снежнобяло колосани вкъщи се сгъваме,
тихо
непотребни кротуват отсрещните къщи.
Черни птици по небетата черни заплуват ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Въздишка (от Божия нежност)

Want to read more?

Random works