Въздишка (от Божия нежност)

29 ene 2013, 15:28

Poesía

872 0 0

Остаряла безкрайно!
Във дните на ялова скръб
ти си страшно далече,
като майчино мляко отронен.
Сиво куче ръмжи срещу нас,
неприличен света
и парчета от себе си хвърляме,
за да го прогоним.
Снежнобяло колосани вкъщи се сгъваме,
тихо
непотребни кротуват отсрещните къщи.
Черни птици по небетата черни заплуват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Въздишка (от Божия нежност)

Искате да прочетете повече?

Propuestas