ВъзГлас

Jun 12, 2004, 11:06 AM

Poetry

1353 0 1

Слепите пръсти на времето
месят безплодно ежедневие.
Юначно полюшва се стремето
обяздено от безхаберие.
Лъжат ни нагло, брутално,
ние им вярваме - хрисими.
Стряска ни сива реалност
и в сънищата изписана.
Покорно главите наведени
клатим, роптаем и псуваме.
Те са партийно подредени,
ние пак... гласуваме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

ВъзГлас

Want to read more?

Random works