ВъзГлас

12 июн. 2004 г., 11:06

Поэзия

1348 0 1

Слепите пръсти на времето
месят безплодно ежедневие.
Юначно полюшва се стремето
обяздено от безхаберие.
Лъжат ни нагло, брутално,
ние им вярваме - хрисими.
Стряска ни сива реалност
и в сънищата изписана.
Покорно главите наведени
клатим, роптаем и псуваме.
Те са партийно подредени,
ние пак... гласуваме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ВъзГлас

Искате да прочетете повече?

Предложения