Ето!
Ето, че дойде и този миг.
В букети от радости да бъда аз посипан.
Усмивката да бъде искрен стих,
оставила устните си по дъжда проливен.
И не тъгувай ти за изминалата Пролет.
За разпилените дни, останали без радост.
Не протягай ръце към онези ръце, които молят!
Не събуждай тяхната молитва тиха.
Когато с гълъбите душата към небето се издига,
потърси очите, които обичат вечно.