25 сент. 2008 г., 11:55

Възходът на пеперудата 

  Поэзия
479 0 1

Ето!

Ето, че дойде и този миг.

В букети от радости да бъда аз посипан.

Усмивката да бъде искрен стих,

оставила  устните си по дъжда проливен.

И не тъгувай ти за изминалата Пролет.

За разпилените дни, останали без радост.

Не протягай ръце към онези ръце, които молят!

Не събуждай тяхната молитва тиха.

Когато с гълъбите душата към небето се издига,

потърси очите, които обичат вечно. 

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??