Apr 20, 2010, 10:03 PM

Възкръсване 

  Poetry » Other
627 0 1

Изгубих се, потъвах сякаш

във дълбините на страха,

а после доста дълго лутах се

във лабиринта на ума.

Сега се връщам там, където

единствено щастлива съм - в сърцето.

 

Завръщане като възкръсване.

 

Прости ми, ако можеш -

сподавен стон във мен шепти.

Обичай ме, аз знам, че можеш -

без думи ми отвръщаш Ти.

 

Смирена, лека и безплътна

потъвам в Твойта Светлина,

отново сякаш съм родена,

възкръснала от пепелта.

 

А после тази пепел става златна,

разпръсва се към Вечността

и като дъжд божествен сипе се

магията на Любовта!

© Татяна Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??