Изгубих се, потъвах сякаш

във дълбините на страха,

а после доста дълго лутах се

във лабиринта на ума.

Сега се връщам там, където

единствено щастлива съм - в сърцето.

Завръщане като възкръсване.

Прости ми, ако можеш -

сподавен стон във мен шепти.

Обичай ме, аз знам, че можеш -

без думи ми отвръщаш Ти.

Смирена, лека и безплътна

потъвам в Твойта Светлина,

отново сякаш съм родена,

възкръснала от пепелта.

А после тази пепел става златна,

разпръсва се към Вечността

и като дъжд божествен сипе се

магията на Любовта!