Възможно е

Jan 21, 2018, 9:17 PM

Poetry

209 1 2

аз съм от онези жени
които могат
изведнъж да разрежат със нож
не се обръщам назад
не съжалявам
не плача
не се хвърлям в краката ти

дори когато си тръгваше
няколко пъти
„завинаги”
в изоставената ми нощ
и въртях се на шиш
дори когато си давах сметка
че аз сама
трябва да гледам децата ни

дори и когато замина в Испания
с друга естествено
но се върна
да ми разказваш
колко хубаво е било
а в същото време
с ревността си
ме задушаваше

всички думи погребах
неказани
в кладата на очите си
но зад арматурно стъкло

казваш, че съм безчувствена
и си прав
предполагам

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-01-22T22:47:47+02:00

Възможно е но това ражда само омраза!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-01-21T23:17:14+02:00

Когато мълчаливо отстояваш любовта си...