670301 (Павлина Гатева)
1387 361
21.01.2018 г., 21:17 ч.

Възможно е 

  Поезия
225 1 2

аз съм от онези жени
които могат
изведнъж да разрежат със нож
не се обръщам назад
не съжалявам
не плача
не се хвърлям в краката ти

дори когато си тръгваше
няколко пъти
„завинаги”
в изоставената ми нощ
и въртях се на шиш 
дори когато си давах сметка
че аз сама 
трябва да гледам децата ни

дори и когато замина в Испания
с друга естествено
но се върна
да ми разказваш
колко хубаво е било
а в същото време
с ревността си
ме задушаваше

всички думи погребах
неказани
в кладата на очите си
но зад арматурно стъкло

казваш, че съм безчувствена
и си прав
предполагам

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??