Бърза уста,
поглед изцъклен с трептяща глава,
глас на висока октава стържещ ръждиво слуха,
безконечен безпокой,
в тяло с тревоги безброй,
Излияние на чувства...
или лабилна нервна система,
отговор няма,
първична, житейска дилема.
Виновният да стане!
- Защо има глава?
Позор, затвор, крещи въртоглав съдия,
опиянен от страст,
на буци, на изблици, грозен контраст...
Възпитание на чувствата,
върви в противоречие
с животински емоции,
без красноречие,
без осъзнаване,
без въздържание,
без мисъл спокойна за бъдните дни.
В замяна – безсмислен смях и плоски шеги,
рожби на твърд алкохол, без съмнение,
за дразги и ласки в едно вдъхновение
- Но не на любов !
Човешка, разбрана, дълбока,
без нужда от цел и посока,
без нужда от дрехи и грим,
без сутрешна чаша вода с аспирин.
Не просто ензим, дисбаланс,
а на висшата нервна система нюанс.
Не нужда, усетена в празен стомах,
а досег с чуждия глад -
за мисли споделени,
за помисли недоизказани,
за силни крила и размах!
© Александър Митков All rights reserved.