Бърза уста,

поглед изцъклен с трептяща глава,

глас на висока октава стържещ ръждиво слуха,

безконечен безпокой,

в тяло с тревоги безброй,

Излияние на чувства...

или лабилна нервна система,

отговор няма,

първична, житейска дилема.

Виновният да стане!

  - Защо има глава?

Позор, затвор, крещи въртоглав съдия,

опиянен от страст,

на буци, на изблици, грозен контраст...

Възпитание на чувствата,

върви в противоречие

с животински емоции,

без красноречие,

без осъзнаване,

без въздържание,

без мисъл спокойна за бъдните дни.

В замяна – безсмислен смях и плоски шеги,

рожби на твърд алкохол, без съмнение,

за дразги и ласки в едно вдъхновение

   -  Но не на любов !

Човешка, разбрана, дълбока,

без нужда от цел и посока,

без нужда от дрехи и грим,

без сутрешна чаша вода с аспирин.

Не просто ензим, дисбаланс,

а на висшата нервна система нюанс.

Не нужда, усетена в празен стомах,

а  досег с чуждия глад -

за мисли споделени,

за помисли недоизказани,

за силни крила и размах!