nikitita20 (Никола Диманов)
154 46
Nov 26, 2011, 2:32 PM

Възраждане 

  Poetry » Love
577 0 6

През тоз прозорец вечер гледам,

как на пейката стоиш,

към мене все поглеждаш,

и навярно ти за мен си мислиш.

 

Тез сърца виновни,

по-черни от нощта,

не ще се възродят от пепелта,

а от феникса, донасящ любовта.

© Никола Диманов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много си го бива стихотворението, има си ритмика, чете се леко на един дъх. Пиши, приятелю! Такива като Иванова винаги ще има, ментори колкото щеш!
  • mimamina, aз и моите не ги харесвам много, да знаеш
    Ако видиш коментарите ми ще разбереш, че пиша и доста положителни такива, но само на стихове, които наистина ме грабват.
    Не може всички да сме "всеядни" като теб...
  • Красиво възраждане!Харесах!Поздрав!Никола Валя май харесва само своите стихове,но нищо всеки човек е различен!Пиши !
  • Валерия, всеки писател пише различно, макар моите стихове да ти се струват блудкави, аз приемам критиката ти защото не може и без нея.
  • Всичките стихове, които съм чела досега от теб са ми еднакво блудкави - вероятно си влюбен, но все пак вкарай някакво разнообразие в сюжета.
  • Само не разбрах що стои на пейката ми не седне.
    Нали за това са пейките
Random works
: ??:??