Feb 25, 2009, 3:34 PM

Възторжен тост 

  Poetry » Love
800 0 17
Душата ми излъчва енергия от вечните звезди,
тя зарежда невидимия атом с пролетни мечти.
Няма да остане в теб нито капка бисерна тъга,
прекрасна си, усети с мен силата на радостта.
В ръката ми блести сноп от слънчеви лъчи,
с върховете им бавно ще погаля твоите гърди.
В сърцето ми се надбягват мълнии от страст,
ще изпълнят те с красива обич нощния ни час.
Пронизващо ме гледаш с бадемовите си очи,
животворна нежност изворно от тях струи.
Почувствали екстаза на задъханата тишина,
потъват в пречистващия огън пламнали тела. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??