25 feb 2009, 15:34

Възторжен тост 

  Poesía » De amor
798 0 17
Душата ми излъчва енергия от вечните звезди,
тя зарежда невидимия атом с пролетни мечти.
Няма да остане в теб нито капка бисерна тъга,
прекрасна си, усети с мен силата на радостта.
В ръката ми блести сноп от слънчеви лъчи,
с върховете им бавно ще погаля твоите гърди.
В сърцето ми се надбягват мълнии от страст,
ще изпълнят те с красива обич нощния ни час.
Пронизващо ме гледаш с бадемовите си очи,
животворна нежност изворно от тях струи.
Почувствали екстаза на задъханата тишина,
потъват в пречистващия огън пламнали тела. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??