Да, страшно е да видиш хора, ровещи
в контейнери, преливащи в боклук.
Самотници бездомни, бродещи
по улици пустеещи, умиращи от студ.
Отглеждана е сякаш уродливо нищетата,
от немотията наднича вътрешния глад.
Стенания, бодящи от ръбовете на душата,
кристално проектират реалността във този град.
Безбожие тотално, безценностна система,
модернизиран за добро всеобщо свят.
Уж малки нишки, частици от поема,
зловеща илюстрация, крещяща за обрат. ...