Да, страшно е да видиш хора, ровещи

в контейнери, преливащи в боклук.

Самотници бездомни, бродещи

по улици пустеещи, умиращи от студ.

Отглеждана е сякаш уродливо нищетата,

от немотията наднича вътрешния глад.

Стенания, бодящи от ръбовете на душата,

кристално проектират реалността във този град.

Безбожие тотално, безценностна система,

модернизиран за добро всеобщо свят.

Уж малки нишки, частици от поема,

зловеща илюстрация, крещяща за обрат.

Промяната настъпи в онази нощ прекрасна,

в мига, във който Бог в обора се роди

и във живота ни потънал в нищета ужасна,

бездомната ни самота Той озари.

Онази безнадеждност, която ни душеше

залутани, окаяни като сираци,

когато връзката ни с Бог стихийно се рушеше,

не взели под внимание предупредителните знаци.

Тогава чезнехме от глад за Твоето избавление,

умирахме от студ, разбили близостта със Теб,

но ето Ти не ни остави – изпрати ни Спасение,

с Исус възвърна близостта във финалния куплет.