Mar 30, 2014, 10:01 PM

Вземаш, каквото си дал... 

  Poetry » Other
745 0 1
След всичките житейски изпитания,
след толкова несбъднати мечти
и думи тежки, непонятни -
кажи ми - колко дълго се мълчи?
И събирах на дните посоките,
изваляха се всички над мен!
Виждаш ли как е измръзнал живота ми,
чака отвън тръпнещ, сломен.
И се свива във тъжна обреченост,
непознал свойто топло " преди".
Вечно търсещ дълбокото в себе си
някой ден ще открие! Нали? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Random works
: ??:??