30 mar 2014, 22:01

Вземаш, каквото си дал... 

  Poesía » Otra
734 0 1
След всичките житейски изпитания,
след толкова несбъднати мечти
и думи тежки, непонятни -
кажи ми - колко дълго се мълчи?
И събирах на дните посоките,
изваляха се всички над мен!
Виждаш ли как е измръзнал живота ми,
чака отвън тръпнещ, сломен.
И се свива във тъжна обреченост,
непознал свойто топло " преди".
Вечно търсещ дълбокото в себе си
някой ден ще открие! Нали? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??