Вземете ми очите да не видя
уродливото лице на глупостта,
как нагло на душите се присмива
и трови ги със своята злина.
Сложила раждясала корона,
сама царица се нарича тя
и вярва го, когато си го казва,
потънала в безмерна самота.
Не е щастлива, само се усмихва
и просто съществува ей така.
Велика ли!? Та тя си е незрима -
една нещасница сервилна на страха.