9 февр. 2008 г., 13:11

Вземете ми очите 

  Поэзия
1002 0 18
Вземете ми очите да не видя
уродливото лице на глупостта,
как нагло на душите се присмива
и трови ги със своята злина.
Сложила раждясала корона,
сама царица се нарича тя
и вярва го, когато си го казва,
потънала в безмерна самота.
Не е щастлива, само се усмихва
и просто съществува ей така.
Велика ли!? Та тя си е незрима -
една нещасница сервилна на страха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Все права защищены

Предложения
: ??:??