От любов ще се взривя
като вик в далечината.
Ще вилнея, ще горя
като див самотен вятър.
Безутешно ще трептя
във сълзѝте на капчука.
Ще съм болчица и тя
под клепачите ще чука.
Докато белей деня,
а нощта се спуска стръмно,
ще крещя и ще звъня,
сред тревите ще осъмна.
А когато се стопи
сред Всемира мойто име,
ще усетиш кротко ти,
как целувам те незрима.
© Нина Чилиянска All rights reserved.