22.07.2018 г., 8:59 ч.

xxx 

  Поезия
311 2 3

 

От любов ще се взривя
като вик в далечината. 
Ще вилнея, ще горя
като див самотен вятър.

Безутешно ще трептя
във сълзѝте на капчука.
Ще съм болчица и тя
под клепачите ще чука.

Докато белей деня,
а нощта се спуска стръмно,
ще крещя и ще звъня,
сред тревите ще осъмна.

А когато се стопи
сред Всемира мойто име,
ще усетиш кротко ти,
как целувам те незрима.

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??