На Емо
Защо е празно мястото до мене?
И само самота студено вие?
Макар че идва нощ с коси зелени,
не мога в нея болката да скрия.
Защо, когато щастието дребно
в ръката ми се сгуши като птиче,
реши Фортуна, че е непотребно,
и взе ми го - коварно и себично?
А може би кошмарният й залък
се дава на "избранници" такива,
които после стават като камък ...