На Емо

Защо е празно мястото до мене?

И само самота студено вие?

Макар че идва нощ с коси зелени,

не мога в нея болката да скрия.

Защо, когато щастието дребно

в ръката ми се сгуши като птиче,

реши Фортуна, че е непотребно,

и взе ми го - коварно и себично?

А може би кошмарният й залък

се дава на "избранници" такива,

които после стават като камък

и сред пожар дори остават живи?

Мнозина казват: "Сляпа е Фортуна.

Човек напразно хвърля свойто зарче.

За миг се скъсва пеещата струна

и утрото ни плашещо нагарча."