xxx30

May 26, 2016, 4:14 PM

Poetry

507 0 1

На Емо
Тъгата цяла ме превзе.
Изстиска ме до изнемога.
Аз влача капнали нозе,
но да я следвам днес не мога.
Печал ме грабна. С кикот тих
мозайка спомени разпръсна
и аз внезапно се смалих....
Внезапно страх неистов лъсна.
Страхът, че няма те до мен -
усмихнат, топъл, мой и нежен...
И всяка нощ и всеки ден ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

xxx30

Want to read more?

Random works