xxx30

26 may 2016, 16:14

Poesía

500 0 1

На Емо
Тъгата цяла ме превзе.
Изстиска ме до изнемога.
Аз влача капнали нозе,
но да я следвам днес не мога.
Печал ме грабна. С кикот тих
мозайка спомени разпръсна
и аз внезапно се смалих....
Внезапно страх неистов лъсна.
Страхът, че няма те до мен -
усмихнат, топъл, мой и нежен...
И всяка нощ и всеки ден ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

xxx30

Искате да прочетете повече?

Propuestas