На Емо

Попитай Смъртта! Тя веднага ще каже

кое е излишно, абсурдно, неважно.

Тя мисли за теб и понякога даже

се вглежда в очите ти строго,протяжно.

Тя отговор има на всички въпроси,

но пази във тайна, кога ще те вземе.

Върви все до теб и в ръката си носи

часовник със пясък. И твоето време

изтича ту бързо, ту бавно, полека.

Животът те люшка с усмивки и сълзи.

Смъртта е до теб. Крачи в твойта пътека..

Понякога (мислиш си) някак избързва...

но тя не се трогва.Прегръща те нежно.

Към нов свят политаш - там нейде в Безкрая...

Защо те обича така неизбежно?

Попитай Смъртта.... аз не зная, не зная...